ЗА ТЪРГОВЦИТЕ НА ТЕЧНИ ГОРИВА

Дистанционна връзка с НАП

Важо! На 01. 05. 2013 г. стартира информационна система „Контрол на горивата”. Електронната услуга за подаване на данни за доставки на течни горива от доставчици/получатели на течни горива, съгласно чл. 118, ал.10 от ЗДДС, ще бъде достъпна от 30. 04. 2013 г.

В тази връзка задължените лица, извършващи търговия с течни горива в обекти с монтирана електронна система с фискална памет /ЕСФП/ за отчитане на продажбите, следва да извършат преглед на подадените данни в НАП за стопанисваните от тях обекти. В случай, че има допуснати грешно подадени адреси на обектите и/или други данни, следва да се коригират до 29. 04. 2013 г. 

 

 

 

 

 

 

ВАЖНО!!!     Единният идентификационен номер за всеки обект е нужно да се предостави на доставчика на горива и има следният формат:

 

            xxxxxxxxxx-yyyyy-zzzzz-ggggg-dd   където

 

x - код по булстат на собственика

y – код по ЕКАТТ на населеното място по нахождение на обекта от националният  класификатор

z - код район ако има такъв

g - код улица ако има такава

d – пореден номерн на обект/регистрирано фискално устройство/ за собственика


 

 

 

 

 

 

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г. и бр. 54, 94 и 103 от 2012 г.)

§ 1. В чл. 111а, ал. 4 думите „ал. 2 не се прилага“ се заменят с „ал. 2 и 5 не се прилагат“.

§ 2. Член 118 се изменя така:

„Касови бележки и подаване на данни

Чл. 118. (1) Всяко регистрирано и нере­гистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фи­скално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), незави­симо от това дали е поискан друг данъчен

документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхра­нява до напускането на обекта.

(2) Фискалните устройства и интегрира­ните автоматизирани системи за управление на търговската дейност задължително имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка, чрез която да подават данни към Националната агенция за при­ходите. Техническите изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка се определят с наредбата по ал. 4, като се съгласуват с Бъл­гарския институт по метрология.

(3) Фискалният и системният бон са хар­тиени документи, регистриращи продажба/ доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за уп­равление на търговската дейност.

(4) Министърът на финансите издава на­редба, с която се определят:

1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегис­трация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;

2. сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интег­рирана автоматизирана система за управле­ние на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;

3. изискванията, редът и начинът за уста­новяване на дистанционна връзка и подава­нето на данни към Националната агенция за приходите;

4. издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължи­телните реквизити, които трябва да съдържат;

5. видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.

(5) При експлоатацията на фискалното устройство и интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност лицата по ал. 1 сключват писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистри­рани от Българския институт по метрология сервизни фирми. Техническото обслужване по време на гаранционния срок е безплатно в рамките на поетите от производителя га­ранции.

(6) Всяко лице по ал. 1, извършващо дос­тавки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъ­чен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните ко­личества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.

(7) Алинеи 1 и 6 не се прилагат от дос­тавчик/получател – петролна база, когато са изпълнени едновременно следните условия:

1. плащанията по доставките/продажбите на течни горива се извършват само по бан­ков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез по­щенски паричен превод, извършен чрез ли­цензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;

2. разполага със собствена измервателна система, която позволява надеждно и дос­товерно отчитане на наличното количество горива във всеки момент;

3. осигурява при поискване от органите по приходите незабавен достъп до измервателната система по т. 2;

4. подава данни в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10.

(8) Данъчно задължено лице, което за цели­те на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.

(9) Алинея 8 не се прилага:

1. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчи­кът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно следните условия:

а) плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощен­ски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;

б) не извършва продажби на течни горива;

в) подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10;

2. от лице по ал. 8 – получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчи­кът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на течни горива.

10) Данъчно задължено лице – доставчик/ получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за

приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квали­фициран електронен подпис.

(11) Данни по ал. 10 не се подават от:

1. доставчика и получателя за доставки на течни горива под режим отложено плащане на акциз;

2. доставчика за доставки и за доставени количества течни горива, за които са подадени данни пред Агенция „Митници“, че горивата са освободени за потребление по реда на Закона за акцизите и данъчните складове;

3. доставчика за доставки, които е отчел чрез електронната си система с фискална памет;

4. получателя за доставки, които са отче­тени от доставчика чрез електронна система с фискална памет и получателят е краен потребител;

5. получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет;

6. получателя по ал. 9, т. 2.“

§ 3. Член 185 се изменя така:

„Чл. 185. (1) На лице, което не издаде до­кумент по чл. 118, ал. 1, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и еднолич­ните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, ко­ето извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и еднолич­ните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.

(3) В случаите по ал. 1 физическото лице, което фактически е било длъжно да издаде документ по чл. 118, ал. 1 и е приело плащане, без да издаде такъв документ, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 1 раз­мерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция – от 1000 до 4000 лв.

(5) При повторно нарушение по ал. 2 раз­мерът на глобата е от 600 до 2000 лв., а на имуществената санкция – от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се прилагат санкциите по ал. 4.

(6) На лице, което не изпълни задължени­ето си да съхрани документа по чл. 118, ал. 1 до напускането на обекта, се налага глоба в размер 5 лв., която се събира на място с квитанция. § 4. Член 186 се изменя така:

„Чл. 186. (1) Принудителната администра­тивна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което:

1. не спази реда или начина за:

а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба;

б) въвеждане в експлоатация или регис­трация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;

г) подаване на данни по чл. 118 в Нацио­налната агенция за приходите;

д) съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност;

2. използва фискално устройство или интег­рирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология.

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 фискалното устройство се отнема от органа по приходи­те в полза на държавата и се унищожава, а правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност се отнема.

(3) Принудителната административна мяр­ка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 3 се извършва по реда на Административнопро­цесуалния кодекс.“

§ 5. В чл. 192 в текста преди т. 1 думите „Държавната агенция за метрологичен и тех­нически надзор“ се заменят с „Българския институт по метрология“.

§ 6. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 40 се изменя така:

„40. „Фискално устройство“ е устройство за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във фискална памет. Фискални устройства са:

а) електронните касови апарати с фискална памет (ЕКАФП);

б) фискалните принтери (ФПр);

в) електронните системи с фискална па­мет (ЕСФП) за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход;

г) фискалните устройства, вградени в ав­томати на самообслужване (ФУВАС).“

2. Създават се т. 67, 68, 69 и 70:

„67. „Интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“ е сис­тема за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на касови бележки (системни бонове), осигуряваща автоматичен контрол върху движението на стоката или изпълнението на услугата от постъпването/заявяването в обекта до счето­водното отчитане на реализацията є.

68. „Петролна база“ по смисъла на чл. 118, ал. 7 е място за складиране, съхранение, про­дажба/доставка и логистика на течни горива, което не е краен разпространител.

69. „Краен потребител“ по смисъла на чл. 118, ал. 11, т. 4 е физическо или юридиче­ско лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител.

70. „Краен разпространител“ е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резерво­ари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.“

§ 7. Параграф 15б от преходните и заклю­чителните разпоредби се изменя така:

„§ 15б. Лицата по чл. 118, ал. 7, 8, ал. 9, т. 1 и ал. 10 привеждат дейността си в съот­ветствие с изискванията на закона в срок до 30 април 2013 г.“

Заключителни разпоредби

§ 8. В Закона за данъците върху доходи­те на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г.; бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г.; бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г. и бр. 40, 81 и 94 от 2012 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 9:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените про­дажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финан­сите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.“;

б) в ал. 2 след думите „фискално устрой­ство“ се добавя „или касова бележка от интег­рирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“.

2. В чл. 55 ал. 2 се изменя така:

„(2) Декларацията по ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.“

 

§ 9. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15 и 16 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 10:

а) алинея 4 се изменя така:

„(4) Данъчно задължените лица са длъж­ни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автомати­зирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство или на касова бележка от интегрирана автомати­зирана система за управление на търговската дейност, когато е налице задължение за из­даването им, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.“;

б) в ал. 6, изречение първо накрая се до­бавя „или с касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност“.

2. В чл. 201, ал. 3 накрая се добавя „в срока по ал. 1“.

3. В чл. 244 в текста преди т. 1 след думата „лиценз“ се добавя „и експлоатирани“.

4. В чл. 245:

а) в ал. 2 думите „по ал. 1, т. 1“ се заменят с „по ал. 1, т. 1 – 3“;

б) в ал. 3 думите „по ал. 1, т. 1“ се заменят с „по ал. 1, т. 1 – 3“.

§ 10. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 80, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 26 от 2007 г.; изм., бр. 31, 46, 53, 59, 97, 100 и 113 от 2007 г., бр. 37, 71 и 110 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 93, 99 и 101 от 2009 г., бр. 19, 26, 43, 49, 58, 59, 62, 96, 97, 98 и 100 от 2010 г., бр. 9, 60, 99 и 100 от 2011 г., бр. 38, 60, 94, 101 и 102 от 2012 г., бр. 4, 15 и 20 от 2013 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 40, ал. 1, т. 5, изречение трето след думите „за своя сметка“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване“.

2. В чл. 40а, ал. 1 думата „предварително“ се заличава.

3. Създава се чл. 40в:

„Чл. 40в. Българските граждани, които са граждани и на друга държава и живеят в чужбина повече от 183 дни през една ка­лендарна година, могат да декларират, че не дължат здравноосигурителни вноски, като подадат в Националната агенция за приходите декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите.“

§ 11. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.) в заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 50 от 2012 г.; изм., бр. 103 от 2012 г.) в § 2, т. 1 думите „9 месеца след влизането в сила на този закон“ се заменят с „31 декември 2013 г.“.

§ 12. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г.) в преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енерге­тиката (ДВ, бр. 54 от 2012 г.) се създава § 193а:

„§ 193а. Прехвърляне на акции или дялове от капитала на търговски дружества – лицен­зианти, което е в изпълнение на задължение по този закон за правно, организационно и финансово отделяне или преструктуриране на дейности във връзка с въвеждането на изискванията на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Ди­ректива 2003/54/ЕО и на Директива 2009/73/ ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парла­мент и на Съвета относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО и представлява вътрешногрупово преструктуриране, се из­вършва по балансовата стойност на акциите или дяловете към момента на прехвърлянето.“

§ 13. В Закона за приватизация и след­приватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г. – бр. 39 от 2003 г.; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 36, 65, 94, 98 и 110 от 2008 г., бр. 24, 42, 82 и 99 от 2009 г., бр. 18, 50, 89 и 97 от 2010 г., бр. 19 и 98 от 2011 г., бр. 20, 38, 54 и 60 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г.) в чл. 1, ал. 4 се създават т. 5 и 6:

„5. прехвърляне чрез продажба на дялове или акции – собственост на държавата или общините в търговски дружества, когато тези търговски дружества изпълняват дейности по проекти, за реализирнето на които има влязло в сила междуправителствено споразумение, по което Република България е страна;

6. прехвърляне чрез продажба на дялове или акции – собственост на търговски друже­ства с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други търговски дружества, когато тези други търговски дружества изпълняват дейности по проекти, за реализацията на ко­ито има влязло в сила междуправителствено споразумение, по което Република България е страна.“

§ 14. Законът влиза в сила от деня на об­народването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 6 март 2013 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цецка Цачева

 

Върни се към всички статии